НОВИНИ

КОЛКО ЩЕ СА ПРИХОДИТЕ ЗА ОБЩИНА ТРЪН?

Все още никой не може да каже с точност колко ще е прихода на община Трън и какви ще са разходите на общината

   Концесиите за злато се издават по специален закон – Закон за подземните богатства (ЗПБ). В закона е предвидено концесиите да се дават срещу концесионна такса. Тя може да е от 1,5% до 5% и се изчислява – по данни на инвеститора, в зависимост от реализирания добив през годината. Това означава, че от всеки 100 лв., които концесионерът е получил от добив, на държавата ще заплаща от 1,5 до 5 лв. Държавата от своя страна трябва да разделя този приход с общината, на територията на която се извършва добива. От сключените до този момент концесионни договори само единици от тях са станали публично достъпни, но в нито един от тях не е записана концесионна такса по-висока от 1,5%. Напротив, има и изключения с концесии срещу 0,75% за райони с висока безработица.

   Доколко това разпределение е справедливо? Освен това с тази такса държавата и общината ще трябва да поддържат пътната инфраструктура, която ще се използва от инвеститора. При минна дейност основно се използват тежки, многотонни камиони, които бързо разрушават асфалтовата настилка, която не е разчетена за такива натоварвания. Различни институции трябва да извършват за сметка на бюджетите си мониторинг по различни показатели. А след края на концесията всички изградени съоръжения ще трябва да се стопанисват пак за държавна сметка. И това не са само сградите, а предимно съоръженията на хвостохранилища – огромните изкуствени язовири, но пълни не с чиста вода, а с каша от кал и химикали.

chemical residuals
Изградено хвостохранилище върху село в Румъния.

   Нa 30 янyapи 2000 г. cтeнaтa нa xвocтoxpaнилищe ĸъм злaтнaтa минa дo Бaя Mape в Pyмъния ce пpoпyĸвa. Сто хиляди ĸyб. м замърсена c циaниди и тeжĸи мeтaли вoдa ce изливa и зaмъpcявa paйoнa. Cлeд тoвa тaзи вoдa влизa в pеките Coмec и Tиca, ĸaтo ycпявa дa дocтигнe и p. Дyнaв. Зaмъpcявaнeтo yбивa oгpoмни ĸoличecтвa pибa в Pyмъния, Унгapия и Cъpбия. Toвa e eднa oт нaй-тежките eĸoлoгични ĸaтacтpoфи в Eвpoпa.

   През 2010 г. в горното течение на р. Банска Луда Яна (община Панагюрище) с дни плува мъртва риба. От РИОСВ-Пазарджик уточняват, че източник на замърсяването е минно-обогатителният комплекс „Асарел Медет“. В резултат от проливнните дъждове се затлачила канавка с богати химични разтвори от окисния отвал на предприятието. Отровната вода се изляла в р. Асарелска и оттам – в р.

dead fish
умряла риба

Банска Луда Яна. През 2014 г. в р.Бъта отново плува мъртва риба. От Министерството на околната среда и водите потвърждават за множество инциденти и допълват, че пробите след производствената площадка на „Асарел Медет“ ЕАД показват отклонения по показателите на мед, манган, цинк и желязо, превишени норми на кадмий и живак, а данните от биологичния мониторинг по показател „дънна макробезгръбначна фауна“ се отчитат като „лошо състояние”.

   В поредица от доклади на Сметната палата още в началото на миналото десетилетие са описани редица пропуски при начисляването и събирането на концесионни такси, липса на текущ контрол върху действително добития ресурс, посочени са редица предпоставки за нередовност на подаваната чрез отчетните форми информация. В доклад от 2002г. се казва: „Текущ контрол върху действително добитите количества и начина на изземване на подземните богатства не се осъществява.“

   Десет години по-късно заключенията не са се променили значително. В годишния доклад на Сметната палата от 2011г. от ново четем: „Добивът на подземни богатства е съпроводен със съществени рискове, свързани с експлоатацията на инфраструктурата в района, екологията и опазването на околната среда, както и с необходимост от рекултивация на обекта. Тъй като обектът на концесията е държавен, всички рискове, свързани с лошо или недобросъвестно изпълнение на договора, в т.ч. и с необходимост от рекултивация на терена, разрушаване на инфраструктурата и др., остават за нея. ЗПБ не определя начина за разходване на средствата от концесионни възнаграждения, които постъпват в общината. Общинският съвет взема съответните решения. Това поражда висок риск средствата да се използват за попълване на дефицити на общината, а не за възстановяване на съществуващата инфраструктура и решаване на екологични проблеми, възникнали в резултата на експлоатацията на обекта.“

   По данни на Националния концесионен регистър действащите концесионни договори с концедент Министерски съвет към декември 2010 г. са 474 броя. Средномесечните постъпления от една държавна концесия са приблизително 12 710 лв.

   Това показва, че държавата реализира един сравнително нисък приход от преобладаващия брой държавни концесии. Съществуват концесионни договори /най-вече предоставени по ЗПБ/, приходите от които, разпределени за финансиране на дейността, не могат и/или едва покриват разходите, които се правят за контрол върху изпълнението им. Някои от тях създават значителни рискове за околната среда и здравето на хората, пораждат необходимост от рекултивация на терени, реконструкция и ремонт на съществуваща инфраструктура. За такива концесии рискът на държавата може да се окаже значително по-висок от ползата, която се реализира от тях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *